История
В Тревненския край се намират следи от материалната култура на различни племена и народи, живели тук в продължение на хилядолетия.
Първите следи от развита материална и духовна култура по тези земи датират от IV – III в. пр. н. е. Те са оставени от траките - на връх Елова могила е открито тракийско светилище. Включването на Балканския полуостров в състава на Римската империя също оставя своите следи по тези територии. От тази епоха е пътят, свързващ големи укрепени селища от двете страни на планината – Дискодуратера (край с.Гостилица) и Аугуста Траяна (Ст. Загора). Трасето на този път минава близо до гр. Трявна.
Легендата разказва, че при царуването на братята Асеневци през XII в. най – малкият брат Калоян издигнал църквата “Св. Архангел Михаил” в местността Тръвна. Това е една от трите църкви на името на Св. Архангел Михаил, които Асеневци са построили в този край. Около нея по-късно се съгражда селището. Първите сигурни данни за съществуването на Трявна са открити в турските данъчни регистри, където името на Трявна за първи път е упоменато в 1565г. В годините на робство, жителите имали задължение да пазят пътя през Балкана към Одрин и Цариград. В замяна на това, те се ползвали от привилегията да не плащат някои данъци и да не се заселват турци в селището. Така извоюваната духовна свобода допринася за по – нататъшното развитие на града във всяко едно отношение. Три са преданията, обясняващи произхода на името Трявна: с царските пчелини (тръвни) – толкова многобройни и пръснати из Балкана, че хората започнали да наричат с тяхното име цялата местност, с проходното й разположение ( от „транс – вена” – преминавам отвъд) и с тучната трева, растяща в Балкана.
През XVIII - XIX в. Трявна се оформя като стопански и културен център на района. С усет към красотата, вярност към многовековните традиции и любов към българското, тревненските майстори се изявяват най-вече в областта на строителството, резбарството и зографството, които овладяват до такова съвършенство, че ги превръщат в изкуство. Така се заражда, развива и разцъфтява най-старата Възрожденска художествена школа по българските земи – Тревненската.Строят се къщи, училища и църкви, майстори занаятчии и дърворезбари създават свои еснафски сдружения и утвърждават влиянието на Тревненската художествена школа. По цяло българско и извън пределите му се носи славата на зографите и марангозите (резбарите) от Трявна.
Тук са родени съратникът на Васил Левски - Ангел Кънчев, поетът Пенчо Славейков и на първия български професор по химия Пенчо Райков. Близо десетилетие в Тревненското школо (създадено през 1839 г.) е учителствал Петко Рачев Славейков.
Първите следи от развита материална и духовна култура по тези земи датират от IV – III в. пр. н. е. Те са оставени от траките - на връх Елова могила е открито тракийско светилище. Включването на Балканския полуостров в състава на Римската империя също оставя своите следи по тези територии. От тази епоха е пътят, свързващ големи укрепени селища от двете страни на планината – Дискодуратера (край с.Гостилица) и Аугуста Траяна (Ст. Загора). Трасето на този път минава близо до гр. Трявна.
Легендата разказва, че при царуването на братята Асеневци през XII в. най – малкият брат Калоян издигнал църквата “Св. Архангел Михаил” в местността Тръвна. Това е една от трите църкви на името на Св. Архангел Михаил, които Асеневци са построили в този край. Около нея по-късно се съгражда селището. Първите сигурни данни за съществуването на Трявна са открити в турските данъчни регистри, където името на Трявна за първи път е упоменато в 1565г. В годините на робство, жителите имали задължение да пазят пътя през Балкана към Одрин и Цариград. В замяна на това, те се ползвали от привилегията да не плащат някои данъци и да не се заселват турци в селището. Така извоюваната духовна свобода допринася за по – нататъшното развитие на града във всяко едно отношение. Три са преданията, обясняващи произхода на името Трявна: с царските пчелини (тръвни) – толкова многобройни и пръснати из Балкана, че хората започнали да наричат с тяхното име цялата местност, с проходното й разположение ( от „транс – вена” – преминавам отвъд) и с тучната трева, растяща в Балкана.
През XVIII - XIX в. Трявна се оформя като стопански и културен център на района. С усет към красотата, вярност към многовековните традиции и любов към българското, тревненските майстори се изявяват най-вече в областта на строителството, резбарството и зографството, които овладяват до такова съвършенство, че ги превръщат в изкуство. Така се заражда, развива и разцъфтява най-старата Възрожденска художествена школа по българските земи – Тревненската.Строят се къщи, училища и църкви, майстори занаятчии и дърворезбари създават свои еснафски сдружения и утвърждават влиянието на Тревненската художествена школа. По цяло българско и извън пределите му се носи славата на зографите и марангозите (резбарите) от Трявна.
Тук са родени съратникът на Васил Левски - Ангел Кънчев, поетът Пенчо Славейков и на първия български професор по химия Пенчо Райков. Близо десетилетие в Тревненското школо (създадено през 1839 г.) е учителствал Петко Рачев Славейков.
